Споделя това
Автор: ABDULLĀH LADADWI
Източник: www.islam21c.com
Всеки път, когато Хадиджа (Райкатан 'Бог) се споменава какви картини се формират в ума ви? Do you not picture how she sacrificed her comfort and livelihood for the cause of the Prophet (sall Allāhu ʿalayhi wa sallam)? How she would repeatedly embarked on a long, strenuous hike up Mount Hira to deliver food to the Prophet (sall Allāhu ʿalayhi wa sallam).
Когато Пророкът (sall Allāhu ʿalayhi wa sallam) would remember Khadījah, щеше да каже той:
“I have not been given better than her (Khadījah), she believed in me when the people disbelieved, she verified my truthfulness when others belied me, she supported me with her wealth when the people prevented it from me…”[1]
She was his fortress, and firm support, akin to a truthful advisor, but at the same time a friend who would strive for his wellbeing, lessening his burden, fulfilling his needs and providing him refuge when he was banished by Quraish. When she sensed from the Prophet (sall Allāhu ʿalayhi wa sallam) fear and anxiety, she affirmed:
“Never! By Allāh, Allāh will never disgrace you. You keep good relations with your kith and kin, help the poor and the destitute, serve your guests generously and assist the deserving calamity-afflicted ones.”[2]
She accompanied him on the three-year siege, never uttering a word of dissatisfaction, happy to forsake her wealth and comfortable home, to an open prison between two mountains, under the heat and cold, over rocks and gravel and in thirst and hunger, whilst she was who she was, rich and distinguished amidst the community of Quraish.
Just before she had entered the presence of the Messenger, Jibrīl had already transmitted to her a message of ‘Salām‘ and “glad tidings of a house in Jannah built of Qasab wherein there will be neither any noise nor any fatigue.”[3] Khadijah answered the call to Īmān, willingly without the Prophet having to raise his voice or endure hardship for her to accept, according to al-Suhaili, it may be on the back of this that Allāh gave her this parallel reward.[4]
В Ummah has since continued to bear form these elevated women, those who formed nothing less than the spine of some the greatest Islamic movements in old and modern history. Hidden in the shadows, affording their counterparts that critical support when the hurdles stood too high and the world confined and restricted, they were happy to be not known to many, so long as they are recognised by their Creator as such.
Амина Кутб беше сестрата на отличителните 21ул Реформаторският век Сайид Кутб,[5] Интелектуалният и религиозният водач на много от ислямските движения, възникнали през 50 -те години на миналия век, Накрая изпълнен от деспотичния режим на Абдел Насер на 13ти на август 1966 (Raeimahu Allhu). Амина е родена в Муша, в провинцията на Египет в семейство, категоризирано от неговото спазване и грижа за нуждаещите се. Сред нейните братя и сестри, Сайид, Мохамед и Хамида. Амина беше подхранвана като академичен писател и, съставен от нейните преживявания, Един от уникалните характеристики и Īхванат.
Пътуването на Амина за жертва и борба разкри напълно, когато се омъжи за Камал ал Сананири, който беше в затвора по това време. Камал ал Санинири стана един от водещите активисти на Мюсюлманското братство в 1941. His activism extended as far as Afghanistan during the soviet invasion. Kamal was unjustly imprisoned in 1954 and sentenced to death, to then have his sentence reduced to 25 years of community service.
In jail, Kamal encountered brutal assault and torture which changed his physical appearance and ability to speak during his court hearings. Before long, he was transferred to Tura hospital for treatment. There he met Sayid Qutb, and would eventually ask Sayid for his sister, Aminah’s hand in marriage despite 20 years remaining of his sentence. Sayyid relayed the request onto his sister Aminah. Driven by her love of Islām and embroidered with Īmān and willingness to tread the thorny path of Da'wah, whilst knowing very well who al-Sananiri was and what he stood for, she accepted. Not long after, she visited Kamal, разменени погледи и брачният договор беше изпълнен.
Амина непрекъснато го посещаваше, Пътуване с влак, След това в затвора в Кана от Кайро. С нея, Тя взе думи, закрепени с увереност, Красиви и дълбоки писма за насърчение, и стихотворения, които засилиха решителността му. Въпреки че те говориха само от противоположните страни на металните пръти, Привързаността й към него завинаги се укрепва. Тя ще му напомни за нейното удовлетворение и вяра в указ на Алла и обещанието на Алах за победа.
Минаха няколко години и Камал започна да усеща нарастващото изтощение на Амина. Затрупан със собствената си емоция, Той й представи възможността за прекратяване на брака, казваща: „Никога не искам да попреча на пътя ти към щастието…. Но никога няма да се поддадем на волята на потисника чрез разрешението на Алах… дори и да ме разкъсат на парчета…“ с помощта на сърдечно стихотворение, Отговорът й беше този, в който тя изрази своя избор на пътя на борбата и жертвата, и че нищо няма да я накара да се раздели от любимия си спътник. В трогателно писмо тя написа: „Позволете ми да бъда с вас по пътя ви… Пътят на Джихад и Рай, непоколебимост и жертва, и ангажираност към фирмата 'Aqīdah (верую) че ние се посветихме без никакво колебание или съжаление. "
След 17 напрегнати години, в 1973, Камал беше освободен, Съединявайки се със своята отдадена Амина и живеейки с нея най -сладки, пълен с благочестие, affection and compassion, the “happiest years” of Aminah’s life as she describes them. But the mercilessness of the oppressive regime, this time Anwar el Sadat’s, primarily instigated by his zeal to crush any resistance to his recognition of Israel, Kamal was rearrested in September 1981. This time, the torture was unprecedented, the worst type created and deployed by these heartless brutes. After just a month, in November, his blessed soul departed, martyred under the severity of the inflicted torment. His body was returned to his family on condition that no funeral was held.
Now separated from her love, soul, and companion, with the inkpot of her heart and the pen of her emotions, Aminah Qutb wrote the following words:
هل ترانا نلتقي ام انها … كانت اللقيا على أرض السرابِ
“Do you envisage us meeting again, or has it already…Taken place in the land of mirages;
ثم ولت و تلاشى ظلها … و استحالت ذكريات للعذاب
Then it withdrew and its shadow vanished…And turned into torturous memories;
هكذا يسأل قلبي كلما … طالت الايام من بعد غيابِ
Това е, което питам сърцето си, когато ... дните растат по -дълго от деня на заминаването ви;
Ако вашият спектър се усмихва ... и сякаш съм в слушане на отговора
Но тогава паметта ви ме гледа, весело ... и така все едно слушам отговора;
Не продължавате ли с правото заедно ... така че добротата да се върне в мрежата?
Не стъпвахме ли заедно на пътя на истината?... така че доброто може да се върне в безплодната земя;
И така, тръгнахме по трънлив път ... да се откажем от всички надежди
И така вървяхме по трънлива пътека ... изоставяйки всичките си други амбиции;
И копнежът за нас в нашите дълбини ... и ние влязохме в удовлетворение и изчисление
Погребахме любовта си дълбоко в себе си ... и се стремихме към удовлетворение, Надявайки се в наградата на Аллах;
قد تعاهدنا على السيرِ معـًـا … ثم اعجلتَ مجيبـًا للذهابِ
We had made an agreement to walk together…Then you hurried, responding to the call of departure;
حين ناداني رب منعم … لحياة في جنان ورحاب
When the generous Lord called me…Inviting me to a life amidst gardens and vastness;
و لقاء في نعيم دائم … بجنود الله مرحب الصحاب
To a sublime meeting in perpetual happiness…With the Soldiers of Allah, joyful in their companionship;
قدموا الأرواح و العمر فدا … مستجيبين على غير ارتياب
They presented their souls and lives, as sacrifice…Having responded without the slightest hesitation;
فليعد قلبك من غفلاته … فلقاء الخلد في تلك الرحاب
So let your heart awaken from its sleep…For the ever-lasting meeting is in such a land;
أيها الراحل عُذرًا في شِكاتي … فإلى طيفِك أنات عتابِ
Oh you who has left, pardon me for my complaining…For my heart aches at your remembrance;
قد تركت القلب يـدمي مثقلاا … تائها في الليل في عمق الضباب
You have left my heart to bleed heavily…Lost in the night, in the depths of fog;
И ако се сгъва само объркано ... Нарежете пътеката за дълго време в депресия
Моите вечери се превърнаха в объркване и самота ... докато стъпвам по дългия път на живота в мъка;
И ако нощта е брутална ... вълните на мъките се сближават в нея
Нощта ми се превърна в мрачно море ... среща в нея вълни от болка;
Той вече не се скита в Лайла Сана ...
Вече не се излъчва светлина от нощите ми ... Яркостта на звездите изчезна;
Обаче ще отида като ... получавах ме пред трудности
Въпреки това, Ще марширувам точно както ... преди ме намерихте, пред неблагополучието;
سوف يمضي الرأس مرفوعا فلاا … يرتضى ضعفـًا بقولِ او جوابِ
My head shall remain raised, and never…Will it accept weakness in speech, nor in my replies;
سوف تحدوني دمااء عابقات … قد انارت كل فج للذهاب
I shall be spurred on by the sweet-scented blood…Blood that has illuminated the roads of ahead.” [6]
May Allāh have mercy upon Kamal, Aminah and their likes. Sister Aminah’s pain-filled words draw the tears of repentance, and awaken dead hearts. They instruct a real shift for us, once and for all, from worldly ambitions to the craving of the Hereafter, and towards understanding real love, something adorned by mutual mercy, support, cooperation, sacrifice and helping one another to embark on a great cause.
When ʿUmar asked the Prophet (sall Allāhu ʿalayhi wa sallam): “O Messenger of Allāh what kind of wealth should we acquire?' Той каза: ‘Let one of you acquire a thankful heart, a tongue that remembers Allāh and a believing wife who will help him with regard to the Hereafter.‘” As the saying goes; behind every great man is a great woman. Of the best supports for any leader is a loving, encouraging spouse and of the worst hindrances to a potential leader is the opposite of this. When one views the institution of marriage in this way, it becomes a fertile, cultivating ground for greatness, rather than an avenue of conflict and tussle for individual ‘rights’.
These are stories for reflection and contemplation, far above and beyond the uselessness and fantasy of well-known ‘romantic’ plays categorised by evil; beginning with war, leading onto fornication and ending with suicide. A Muslim follows the most superior spiritual and moral conduct demonstrated by the stories of those who passed; our own history and heritage that is all too often hidden or forgotten.
Източник: www.islam21c.com
– донесено ви от Pure Matrimony- www.purematrimony.com – Най-голямата брачна служба в света за практикуващи мюсюлмани.
Обичайте тази статия? Научете повече, като се регистрирате за нашите актуализации тук: https://www.muslimmarriageguide.com/
Или се регистрирайте при нас, за да намерите половината от вашата вяра Инша Аллах, като отидете на: http://purematrimony.com/
Бележки:
[1] Муснад Ахмад |, on the authority of ‘Aisha rady Allahu ‘anha
[2] Сахих ал-Бухари
[3] Bukhari and Muslim on the authority of Abu Hurairah
[4] Виж Fath al Bary
[5] Източник: http://www.ikhwanwiki.com
[6] https://www.youtube.com/watch?v=WV7aJFTP9GA words recited in a Nasheed by Qari’ Sa’d al-Ghamidi
–>
Оставете коментар