Любовното писмо

Много от нас са приемали някого в живота си за даденост. Понякога този човек ни причинява мъка, все пак подценяваме колко много ги обичаме и колко много биха ни липсвали, ако вече не бяха с нас. Една вдовица споделя с нас поглед от брачното си щастие:

"Преди няколко години, съпругът ми почина. Беше внезапно и толкова неочаквано. Не бях готова той да си отиде толкова бързо. Все още не съм готов да бъда сам. Бяхме женени повече от петдесет години. Как да живееш с някого петдесет години и след това да продължиш от това, сам?

По-малко от двадесет и четири часа преди смъртта му, бяхме прекарали деня на плажа, пазаруване заедно, хранене навън заедно, наслаждавайки се на прекрасното време заедно. Бяхме благословени в живота си, въпреки че нещата не се развиха както очаквах. Не винаги се разбирахме. Понякога не искаше да правя нещата, които обичах. Понякога имах чувството, че той е бариера между мен и мечтите ми. Понякога му се ядосвах. Понякога го обвинявах за това, което ми попречи да стана.

Но през възходите и паденията, бяхме там един за друг. Утешително е да знаеш, че има някой, който винаги ще те обича, да ти се усмихне преди да заспиш, да ти каже, че те обича, след като приключите със спора. Да ти помогна да станеш по-добър човек, дори и да е различен човек от този, който сте искали да бъдете.

Съпругът ми знаеше, че съм чистачка. Обичам да вадя нещата, да ги избърсвам и подреждам. Известно време след като премина, Чистех дома ни и си мислех за него. Разсъждавах как според мен той знаеше, че времето му идва. Месец преди да почине, щеше да гледа молитвите на живо от Мека с часове. Той не го правеше, но внезапно го пожела. Той каза, че това му носи мир. Той каза, че иска да посети къщата на Аллах, субханаху уа теала - възвишен е Той. Може би Аллах (swt) искаше той да Го посети вместо това. Нека Аллах (swt) излей милостта Си върху него. Докато четете това, моля, отделете малко време да се помолите за него.

Както си мислех за него, на нашите спомени, на децата ни, нашите внуци, местата, които посетихме, жертвите, които трябваше да направим, бъркотията в живота ни, благословиите, които имахме заедно… попаднах на хартия, сгънати сред книгите, които организирах. Отворих го и затаих дъх. Беше в неговия почерк.

"Моя любов,

Ти означаваш толкова много за мен. Обичам те.

– Съпругът ви"

Прочетох го отново и отново, и аз се разплаках. Знаеше, че в крайна сметка ще видя бележката. Може би го е написал, защото е чувствал, че скоро няма да може да ми го каже лично. Може би Аллах (swt) искаше да ме утеши, когато знаеше, че копнежът ми е толкова силен.

Липсва ми толкова много. да, Направих жертви за него. И понякога се ядосвах, депресиран и негодуващ поради това. Понякога задържах обидените си чувства с години.

Но ако трябваше да жертвам всичко, което исках в живота, само за да прекарам още един ден с него, държейки ръката ми, кара ме да се смея, гледа ме с любов, изпълваща очите му, тананика под душа, благодари ми за вечерята, чувайки гласа му да говори на децата ни по телефона, или да ме целунеш за лека нощ, Бих го направил. Само за още един ден. Той си заслужаваше.

Чист брак

.... Където практиката прави перфектно

Статия от- Мариам Амирбрахими– донесено ви от Pure Matrimony- www.purematrimony.com – Най-голямата брачна служба в света за практикуващи мюсюлмани.

Обичайте тази статия? Научете повече, като се регистрирате за нашите актуализации тук:http://purematrimony.com/blog

Или се регистрирайте при нас, за да намерите половината от вашата вяра Инша Аллах, като отидете на:www.PureMatrimony.com